САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания са обявили Св. Валентин за национален празник.

Французите имат специална церемония за незадомените. Те трябва да се на-рисуват (или снимат) и да окачат портрета си на вратата на своите възлюбени. Ако половинката не ги харесва, трябва да изгори портрета до залез слънце. Специални поздравителни картички (cartes d'amities) се разменят по английски тертип.

В Австрия на Св. Валентин момчетата представят на близките си момичето, кое-то харесват, като използват букет цветя. Цветята и формата на букета трябва да изрази външните характеристики и характера на момичето.

Във Великобритания повечето вестници и списания публикуват различни пес-ни, стихове и сонети по повод празника. В Уелс правят "дървени любовни лъжи-ци", които се раздават като подаръци на 14 февруари. Сърца, ключове и ключалки са най-често срещаните декорации. Подтекстът е повече от ясен: "Отключи сърце-то си за мен".

В Италия навремето се празнувал Пролетен фестивал, провеждан на открито предимно от младежи. На фестивала свирела музика, пеели се песни и се четели стихове. В Торино все още има обичай годежите да се правят именно на тази дата. Ден преди св. Валентин хората си купуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.

В Шотландия правят фестивал по случай св. Валентин. Младите хора пишат имената си на листчета и се тегли жребий, който събира по двойки самотните мъ-же и жени. Много от тези двойки по-късно стават съпрузи. Фестивалът продължава с бурни танци и с размяна на подаръци.

Германците не почитат особено празника. Те си разменят валентинки и пода-ръци по всяко време на годината, стига да се почувстват влюбени.

В Дания предпочитат "невидими" картички, т. е. картички, чиито надписи се по-явяват само когато се доближат до топлина. Ефектът се получава и ако се пише с лимонов сок.

В Испания всички съпрузи трябва да изпратят букет червени рози на съпругите си, независимо на какво разстояние са един от друг в момента.